Табаков: Светът се завръща към „реалполитик“, където водеща е силата, а не международното право

„Ако се абстрахираме от реториката, за съжаление, включително и тази последна среща според мен не бележи кой знае колко обещаващи резултати. Има като че ли тук-таме някакви форми на повик, включително по отношение на това, че украинци и руснаци като че ли са се поразбрали под каква форма ще оперира АЕЦ в Запорожие, но това е много малко на фона на голямата тема“, обясни пред Нова ТВ международният анализатор Мартин Табаков.

Според него основният препъникамък остава териториалният въпрос и статутът на Донбас.

„Киев започна да прави компромиси, включително приемайки американската теза, че там може да се създаде някаква форма на свободна икономическа зона, придружена с демилитаризация. Това обаче означава, че украинските въоръжени сили трябва да се оттеглят от позициите си, което Киев обвързва с реципрочно оттегляне от страна на Руската федерация - нещо, което Русия априори отхвърля“, допълни той.

Табаков подчерта, че светът се завръща към принципите на „реалполитик“, където водеща е силата, а не международното право.

„Това, което дефинира отношенията, е не правото, а силата. Европа, за да оцелее, трябва да развие едно субективно собствено съзнание, за да намери това, което да ѝ даде стимул - дали ще са ценности, дали ще е цел, някаква мотивация, за да бъде устойчива в средата, в която съществува“, подчерта анализаторът. Той припомни, че ЕС вече е предприел стъпки в тази посока с програма за инвестиции в отбраната на стойност 150 милиарда евро.

„Европейският пазар става все по-уязвим на китайския експорт. Ние, европейците, позволяваме той да се реализира тук, но няма реципрочна стъпка. Много по-трудно е за европейския производител да изнася своите стоки в Китай заради протекционизма на въпросната държава и това е нещо, което трови нашите отношения“, обясни Мартин Табаков.

„Има обща основа, общ корен на процесите, които виждаме и в България, и в Румъния, и в Сърбия - и това са протестите срещу корупцията“, посочи Табаков. Той уточни, че в Румъния недоволството се подсилва от най-големия бюджетен дефицит и най-високата инфлация в ЕС. По отношение на Сърбия, анализаторът отбеляза, че мандатът на Александър Вучич е към своя залез: „Освен системните протести, Сърбия получи и два американски шамара - единият е свързан със санкциите върху руски производители на петрол, а другият - с оттеглянето на проекта на семейство Тръмп за инвестиции в Белград“.